Adventures,  Bulgaria

Неочаквано пътуване: Пътепис, изпълнен с чудеса – Ден 1: Югово

Spread the love

 

Искам да ви разкажа една история.

История, която изпъстря лицето ми с емоции на благодарност и радост всеки път, когато започна да я разказвам на някого. История за приключението на две непознати, ентусиазирани жени, които поеха риска да се доверят една на друга. Разказ за добри човеци, мъдри слова, спираща дъха природа, малко самота, два пълни, щастливи стомаха и две изпълнени с благодарност сърца.

История, която отлагах да разкажа, защото е толкова зареждаща, пречистваща и дори вълшебна, че се боях, че няма да открия най-правилните думи, за да я пресъздам. Но трябва да я разкажа.

Всъщност, ИСКАМ да я разкажа.

Как започна всичко?

Беше малко преди средата на Август, когато моята приятелка Елена се обади с предложение, което явно знаеше, че трудно бих могла да откажа. Мина директно към въпроса, без да увърта:

Имаш ли желание да асистираш на една мацка от Лондон, талантлива фотографка, работеща върху проект, посветен на живота в малките, запустели български села? Трябва й преводач, гид и добър комуникатор. Пристига в България след 2 дни.

Помислих за секунда. А след това, на втората секунда, реакцията ми наподобяваше да снимката по-долу. Предполагам, че тя отговаря на въпроса колко силен е бил меракът ми за ново приключение:

Photo by Peter Conlan on Unsplash
Photo by Peter Conlan on Unsplash

През последните 3 месеца не спирах да пътувам в страната и чужбина.

Напуснах работа през месец Май’18 и се посветих на себе си и нещата, които обичам да правя най-много. Имах нужда от свеж заряд, преди да поема към следващото си професионално предизвикателство, преди да се подготвя за засилка към сериозен скок – скок към повече щастие, удовлетвореност и още повече осъзнатост. Все сериозни неща. 🙂

Това обаче е друга история за друг път.

Имах много повече от една причина да кажа „ДА“ на това приключение. Решението бе взето. Тръгвам с англичанката из селата и това е, край! Или по-точно:

Начало!

 

Няколко дни по-късно срещнах Зоуи Савиц – различна, красива и ухаеща на лавандула. Повече за работата й може да  откриете на: https://www.zoesavitz.com/

Приключението започна на 16/08/2018, като стартира от град Пловдив.

Четейки записките на Зоуи, бях останала с впечатлението, че иска да я заведа в село Ягодово,  в близост до любимия роден град под тепетата.

Малко се изненадах от този избор – та нали щяхме да проучваме малки селца? В крайна сметка отидохме ние до Ягодово. След известно лутане, стана ясно, че Ягодово изобщо не влиза в плана, а трябва да отидем в Югово. Лицето ми почервеня и прежълтя от смущение. Бива си ме за гид, а? 🙂 

Зоуи прие объркването с усмивка и продължихме към нашата цел.

Югово? Къде е това място? В Родопите? Едва на около 40 км. от Пловдив?

Никога не бях чувала за него. Настроих навигацията си и потеглихме към неизвестното.

По пътя се отбихме през Куклен, където в продължение на половин час преследвахме един тракторист, каращ огромен червен трактор. Ако някога сте били в Куклен, знаете, че в селцето има доста стръмни и криволичещи улички. Разбира се, не искам да плаша младите шофьори, които не са били там до сега – няма нищо страшно! Все пак споделям гледната си точка на жена, която може да паркира само направо, а колата ми гасне всеки път щом шофирам под стръмен наклон. Така че може да си представите какво предизвикателство бе за мен това ревностно преследване. 🙂

Най-накрая човекът усети, че е неустоим обект на нашето внимание. Тогава спря и попита учтиво дали би могъл да е полезен с нещо. Улових момента и му резюмирах  историята за проекта на Зоуи. Помолих го да позира за снимки. Той непоколебимо се съгласи и ето, че първата снимка от нашето пътешествие бе направена!

Picture: Zoe Savitz

 

Продължихме по пътя си. Следващата спирка бе Бачково.

Останахме там за около 20 минути, които бяха достатъчни за „момата англичанка“ да се влюби не в някой напет момък, а в традиционните български гювечета.

„We’ll be back!“ – каза тя, след което продължихме по пътя към Югово.

Стигнахме до крайпътното заведение „Юговското ханче“, като точно преди него имаше ляв завой, маркиран с табела за град Лъки. Нищо никъде не се споменаваше за Югово. Явно най-добрата подсказка, на която можехме да разчитаме бе „ЮГОВското ханче“, и разбира се – навигацията.

Започнахме да се изкачваме по не прекалено тесен планински път. Повече от приятна бе и изненадата,че по пътната настилка липсват дупки с размерите на вулканични кратери. Колкото по-нагоре шофирах, толкова по-силно бе нетърпението ми да видя как изглежда това незнайно за нас кътче. Около 20 минути след левия завой и шофиране само направо, видяхме табелата за Югово.

Една от многото магични гледки, на които може да се натъкнете в Югово.                                                                   Снимка: Велизара Гаджева

Селото бе пусто, но китно. Къщите – автентични, а новото строителство – мираж.

Някои от постройките бяха пред тотално срутване, а изненадващо – една от тях, която приличаше повече на руини, отколкото на къща, бе обитавана от възрастен мъж. Видяхме как дрехите му висят небрежно през изпочупената му врата.

Една от многото разпадащи се къщи в Югово.                                            Снимка: Велизара Гаджева

Не успяхме да се срещнем с него, но в съзнанието ми останаха много въпросителни, свързани със съдбата на този човек. През следващите дни от пътуването ни в България, попаднахме на още няколко подобни случая.

Направихме кратка обиколка на централния площад и забелязахме чудна гледка – на стълбите пред едно дворче чаровна жена на средна възраст подстригваше една прекрасна и с мил поглед старица. Първоначално почувствахме леко неудобство да завържем разговор. Не искахме да нарушим спокойния следобед на двете жени.

Обаче проактивността у мен проговори и си спомних, че сме тръгнали на мисия – да снимаме и да проучваме. Така че след няколко минути пристъпих бавно към двете дами и обясних накратко, че търсим някой, който да ни разкаже повече за Югово. Очаквах кратък и дистанциран отговор, признавам.

Но колко приятна бе изненадата, когато точно след 2 разменени изречения бяхме поканени на кафе в къщата на двете дами. След като не спазихме горещите молби на баба Елена да не си сваляме обувките на прага, влезнахме в нейния дом. Там срещахме още членове от семейството, които се бяха отбили да посетят Елена.

За по-малко от 5 минути, масата бе отрупана с плодове от градината, пресни бухтички, горещо кафе, ароматен чай и домашно кисело мляко. Хората разрязаха цяла диня заради нас, неочакваните гости. Винаги съм знаела, че хората в Родопите са с големи сърца, но очакванията ми бяха надминати, когато Мария и  Мариянка, две прекрасни жени от семейството на Елена, предложиха да ни разведат из Югово и да ни разкажат повече за неговата история.

Не ни пуснаха да напуснем къщата без да ни напълнят 2 торби с пловоде и бухти.

„Ей, така, да си имате за пътя, момичета!“казаха те.

„Мисия диета – невъзможна!“ помислих си аз.

Но може ли човек да устои на юговското гостоприемсвто?

Започнахме нашият тур из село Югово. По пътя разбрахме първите интересни факти за това магично място:

  • Югово се намира  в Средните Родопи, на 40 км. от гр. Пловдив и едва на 15 км. от Бачковския Манастир.
  • Постоянните жители на Югово са около 35.
  • Църката в селото е била построена за 40 дни, около 2 десетилетия преди Освобождението на България от турско владичество. Жителите на Югово искрено се гордеят с тази свещена постройка. Тя е символ на народния български дух и на това, че когато са заедно в една кауза, хората постигат повече.
  • Всяка година на 27 юли, от селото почитат Св.Панталеймон, като се изкачват до връх „Боже име“.
  • В местността на Югово има над 20 съхранени параклиса.

 

  • Къщата на „Здравичките“

В селото има къща, за която се вярва, че е обитавана от духовете на млади жени, които са починали в нея по неизвестни причини. Хората твърдят, че от къщата се чуват звуци като плач, потропвания и стъпки. Понякога оставят дарове пред прага на мистичната къща, а на следващия ден – от предметите няма и следа.        Страшнишко, нали?

Въпреки това, в Югово се вярва, че въпросните призрачни привидения са добронамерени. За тях говорят с искрено уважение. Една от стаите е обособена като малък храм, който понякога е отворен за външни посетители. Вярва се в това, че младите духове носят късмет и добро в живота на хората, стига да сте добронамерени и да не ги закачате. В определените дни, когато храмът в къщата е отворен, хората пекат питки и палят свещи за здраве. Предполагам, че така е произлезнало и названието на безплътните обитатели на къщата – „Здравичките“.

Преминавам към по-ведрата част от историята, тъй като започнах да потръпвам при мисълта за паранормални явления. А и чух някой друг звук и поскръцване в главата си, поради факта, че съм сама вкъщи.  🙂

Оказа се, че в Югово искрено ценят животните.

По улиците може да видите кучета и котки, които на пръв поглед бихте определили като несретни бездомничета, но ако погледнете отблизо, ще забележите, че животинките са добре обгрижвани. Хранени са, щастливи са, разхождат се свободно и вардят селото от непознати посетители. Спокойно! Лаят, но не хапят. 🙂

Пример за едно щастливо юговско кученце. 🙂                                                        Снимка: Велизара Гаджева

В края на обиколката, Мариянка и сестра й Мария ни заведоха в къщата на дядо Коце. Той ни посрещна с усмивка и ни позволи да си тръгнем едва след като приехме да вземем свежите домати, който откъсна от градината си специално за нас.

Дядо Коце и неговите прекрасни домати!
Picture by: Zoe Savitz

Дядо Коце ни показа тайните си запаси от домашно приготвена ракия. Оказа се много сръчен човек и ни изуми с джаджите, които сам бе изобретил.

Снимка: Велизара Гаджева

 

 

 

След срещата с този слънчев човек, посетихме една гордо разположена на хълм къщурка. Тя се намираше в края на селото, точно до табелата за Югово. Целта на посещението ни бе фактът, че нейните собственици имат крава, теленце, зайци и кон.

Зоуи издирваше домашни селскостопански животни и ударихме джакпота, попадайки в прекрасния имот на хора, които по-късно се превърнаха в наши приятели.

 

 

 

 

 

 

Бяхме посрещнати от ВладоЧовек с главно “Ч”най-енергичната личност, която някога и двете със Зоуи бяхме срещали в живота си до сега. Скоро се появи и Мика – неговата майка, която бързо спечели сърцата ни с благия си поглед, а по-късно – и с невероятните си кулинарни умения, които ни оставиха без думи!

Първа среща на Зоуи с кравата Неда.
Снимка: Велизара Гаджева

Владо ни разведе из имота си като истински професионален екскурзовод – първо ни запозна с Неда – кравата, която семейството отглежа и причината, поради която попаднахме в техния дом. След това ни разказа за различните процеси при направата на вино, зимнина, осолена сланина. Говореше бързо, увлекателно, с авторитет.

Типична българска плевня.
Снимка: Велизара Гаджева

Не усетихме как навън започна да се свечерява. Милото семейство прецени, че две жени не бива да пътуват по тъмните пътища и ни поканиха да останем за вечерта.

Бях изумена от добротата и гостоприемството на тези човеци, поруменях, но и двете със Зоуи признахме, че се притесняваме да шофираме по тъмните планински пътища, а връщането към Пловдив не беше вариант. За миг в съзнанието ми се прокраднаха мисли дали е редно да останем в дома на хора, които сме срещнали преди час. Със сърцето си знаех обаче, че всичко ще е наред.

След като решихме, че ще останем за една вечер в Югово, с радост се включихме в приготовлението на вечерята.

Зоуи проучва градината със зарзават. 🙂

 

Бяхме инструктирани къде е градината със зарзават и отидохме да берем домати, чушки, краставици, лук и магданоз.

Пътечката към градината бе обсипана с цветя. Мика ни даде по едни цървули, за да не цапаме кецките. Поехме към раят на доматите и скоро след това, гафовете започнаха да се случват.

Какво толкова сгафихме ли? Ами … отскубнахме праз, вместо лук.

 

Свежи зеленчуци от градината на Владо и Мика. Въпросните стръкчета са от моркови, не са магданоз! 🙂

 

Вместо магданоз бяхме набрали стръкчета от моркови. 🙂

Имахме подозрения, че му има нещо на този „магданоз“…

„Сигурно е някакъв различен сорт.“ – предположи Зоуи.

Признавам, и аз така предположих. 🙂

Владо се хвана за главата, посмя се и бързо ни прати обратно в градината да поправим грешката си, като ни даде точни насоки къде точно се намира истинският магданоз.

 

 

 

Мика ни смая с домашния кашкавал, който сама прави, както и с домашно изпечен хляб, пукани люти чушлета, гозба с пресен фасул и пържени картофи по селски.

Прекарахме една вечер в топла приятелска обстановка и въпреки първоначалното притеснение, че сме натрапници и безспокоим хората, те направиха така, че да се почусвтаме като част от тяхното семейство.

След сладки приказки, хубаво вино и забавни ситуации, със Зоуи се отправихме към креватите. Въпреки умората, не успях да заспя бързо. Признавам, че си мислих за къщата на „Здравичките“ и се чудех дали вече знаят, че в селото има нови гости? Дали ще чуя звуци? Потреперих под родопското одеало и скоро заспах.

 

Така премина първият ден от нашето невероятно приключение. Мислейки за тези моменти, сърцето ми се изпълва с радост и благодарност – към моята партньорка в приключенията Зоуи, към добрината на всички хора, които срещнахме по пътя и към това, че съм достатъчно шантава, за да се навия да се гмурна в непознатото с напълно непознати, които неусетно се превърнаха в приятели.

 

Приключвам първата част от този разказ, правейки следната равносметка:

Вярно е твърдението, че животът започва, когато посмеем да напуснем зоната си на комфорт. Хубаво е човек да може да се отпусне за момент и да си позволи да се довери на процеса.

Няма нищо лошо в лудостта в умерени количества. Или пък в не толкова умерени количества, както ви е кеф! Не твърдя, че безрезервно трябва винаги да се доверяваме на хората, които срещаме. По света бродят много вълци в овчи кожи. Нормално е при всяко ново познанство да ни светва една червена лампичка, която да изиграе ролята си на предупредиленен знак да сме внимателни.

Обаче понякога е ОК да повярваш в доброто, да допуснеш някого до себе си и да се отвориш за хората.

И най-вече: да се отвориш за живота, да го живееш и да си готов да поемеш риск.

Доброто го има.

А животът е изпълнен с толкова много нюанси и цветове. Нашите действия са четките, с които рисуваме картината на земния ни път. А мислите ни са багрите, с които ще я оцветим – от начинът, по който ги подбираме зависи дали изживяванията ни ще са в топли и наситени цветове, или ще се спрем на нещо по-сиво, нахвърляно на щрихи и с надраскани черни линии.

Благодаря, че отделихте време да прочетете първия пост от тази поредица! 🙂

Ако тя ви е вдъхновила или поне усмихнала, споделете я с приятели в социалните мрежи. 🙂

Усмивки от мен,

6 Comments

  • Delyana Kirilova

    Страхотно приключение Вили! И МНОГО добре разказано. Благодаря ти, че ни направи част от него като сподели толкова детайлно и вълнуващо всяка част от него!
    Нямам търпение да прочета още!
    Продължавай в същия дух. Света има нужда от твоя colourful mind!

    • Velizara Gadzheva

      Дeлянка, благодаря ти, че винаги ме подкрепяш и мотивираш! 🙂
      Радвам се, че ти допада началото на историята за моето неочаквано пътуване. 🙂
      По-късно днес, ще публикувам продължение, в което разказвам за Ден 2 в Югово. 🙂
      Прегръщам те ! <3

  • Silviya Kasabova

    Браво, Вили!Снимките са чудесни.Ще следя с интерес блога ти.Въпреки че не изчетох всичко, ( и то поради липсващо време, а не липса на интерес) имам честа, да съм чувала лично за някои моменти, така че мога да кажа на всеки коѝто чете тези редове – заслужава си вниманието.Успех ти пожелавам и в това начинание!

    • Velizara Gadzheva

      Мила Силвия, благодаря за коментара и за подкрепата! <3
      Радвам се, че ти допада началото на историята. Смятам, че би било чудесно, ако самата ти създадеш блог - имаш толкова много чудеса за споделяне с хората! Все пак се познаваме от години и съм наясно колко ценна информация човек може да научи от теб. Така , че ... помисли над тази идея. 🙂

  • Rifito

    Поздравления за статията. Статията е поднесена по-много интересен начин, провокиращ да прочетеш още и още, за да разбереш цялата история. Пожелавам ти попътен вятър и успешно развитие на блога :))

    • Velizara Gadzheva

      Здравей, Рифито! 🙂
      Благодаря за обратната връзка и подкрепата – искрено ме зарадва, че си отделил от времето си да прочетеш две от моите статии.
      Явно съм успяла наистина да споделя нещо, което е пробудило интереса ти, така че съм щастлива – за мен това значи много!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.