Adventures,  Bulgaria

Неочаквано пътуване: Как се дои крава? Ден 2: Югово

Spread the love

 

Вторият ден от нашето пътуване започна в 05:30 ч. сутринта.

След като чух пронизващия звук на алармата, с изненада осъзнах, че изобщо не ми се спи. Зоуи скочи от леглото до мен с дисциплината на военен. Измихме си зъбите и започнахме да се приготвяме за една особено интересна среща.

Преди обаче да се втурнем по стълбите към първия етаж от къщата, отворихме широко прозореца. Студеният, планински въздух, който влезна в стаята, ме накара да потреперя. Това, което провокира всяка част от мен да потръпне по необикновен начин, бе гледката:

Югово, България
Преди изгрев.
Снимка: Велизара Гаджева

Взирайки се в планините, забравих за всички тревоги. Почувствах се малка пред величието на природата, а вътре в себе си – зряла, приемаща и спокойна.

Слезнахме по стълбите точно в 06:15 ч.

Мика ни очакваше. Подаде по чифт цървули на всяка от нас.

Като ми видя чорапите се завайка:

Абе, дете! Ти не знаеш ли какъв мраз е сутрин в Родопите? Чакай, чакай, ще ти донеса по-плътни чорапи.

След като Мика се постара краката ми да са топло опаковани, се отправихме към някого, който ни очакваше.

Тръгнахме към обора, за да се срещнем с кравата Неда и да получим нашия първи урок по доене.

Преди да влезнем при Неда ни удариха две неща: силният мирис на тор и бесният лай на ловджийските кучета, които вардеха входа.

Със Зоуи се спогледахме и се разбрахме без думи: очите ни сълзяха от „чаромата“, който се носеше от обора.

Стана ни забавно – две градски момичета, опознаващи живота на село. До вчера англичанката ухаеше на лавандула, а аз – “българската мома”, наMon Guerlain”. Скоро обаче, типичните за нас аромати, щяха да бъдат заменени от други, по – натрапчиви и характерни за хора, сблъскващи се със селскостопанска работа.

 

Това не ни притесни ни най-малко. Напротив – настроението ни се приповдигна. За някои неща си струва да се поизцапаш.

Странно е как нещата се променят, когато пораснеш. Веднъж преживял суетата на тийнейджърските “неволи”, човек сякаш започва да цени радостта от малките неща. Спира по-малко да му пука за това, което не е важно.

  • Какво, ако някой те види да носиш цървули с шарени чорапи?
  • Какво, ако косата ти е чорлава, понамирисваш и лицето ти е “измито като чиния”?

Хайде, нека не се взимаме винаги толкова насериозно! 🙂

Да, в този ден носех сандали с чорапи. И да – беше ми изненадващо яко и свободно!

Понякога късче от щастието се крие в това да се посмееш на себе си и на факта, че си бил в “л**ната”, буквално и преносно. Когато ни е трудно, когато правим нещо необичайно и различно, ние растем.

Самата аз имах повече опит със селския живот – като дете често бях при леля на село. Преди да потегля на това пътуване, бях забравила за атаките от бълхи, млякото с каймак, стадата с овце, крави и кози. Скоро паметта ми се проясни. Колкото до Зоуи, за нея това бе изцяло ново преживяване. До този момент. Все пак самата тя смело го инициира.

Като всяка професия, документалната фотография изисква жертви. 

Най-малката от тях е да си поизцапаш ръцете и да понамирисваш мъничко, до следващия път, в който си вземеш душ. Препоръчително – при първа възможност! 🙂

 

Единсвената ясна снимка, която успях да заснема в обора.

В обора неориентирано щъкаха кокошки. Не ги интересуваше кой се намира около тях, до момента, в който не им подхвърлихме да си клъвнат закуска.

Мика седна до Неда и започна да дои. Сподели ни, че това е тежка работа, с която, тя всеки ден се справя напълно сама. Предложихме с ентусиазъм да я отменим, но тя учтиво отказа и пожела само да наблюдаваме и „да си вършим нашата си работа“.

Попитахме по колко мляко дава кравата всеки ден.  Оказа се, че Неда дава до 20 литра почти ежедневно, като понякога се налага да я доят по два пъти за едно денонощие – сутрин и вечер.

Докато Мика доеше, зад нея срамежливо надничаше младо теленце. Очите му, в които се четеше плахо доверие, блещукаха като звездички.

 

 

Попитах наивно като дете, какво ще се случи с него, когато порасне. Историята ми за миг се насочва към тема, която е твърде тежка и сериозна, но някак си, от незапомнени времена, дори да звучи безсърдечно – нормална. Хората сме хищници. Непохватно пропускам разясненията, защото сами се досещате какво следва след време. Рискувам да изпадна в детайли, които не съм готова да опиша.

Кратко ще затворя въпроса с клиширана фраза: това е част от селскостопанския живот, а в някои случаи – въпрос на оцеляване.

***

Дойде време за закуска.

От кухнята се разнесе аромат на билки – мурсалски чай, риган и мента.

Родопски чай.
Снимка: Велизара Гаджева
Катмите на Мика.

 

Мика приготви катми, които по-скоро ми напомняха за американски палачинки.

Няма да преувелича, ако призная, че това бяха най-вкусните катми, който бях опитвала през живота си!

 

 

 

 

 

След като хапнахме стабилно, тръгнахме на лов за снимки.

Владо се погрижи да ни разведе на още по-интересни кътчета в Югово.

Югово
Параклис в Югово.
Снимка: Велизара Гаджева

 

Zoe Savitz
Zoe Savitz in action! 
Picture: Velizara Gadzheva
Владо и Зоуи.
Снимка: Велизара Гаджева

 

В последствие разбрахме, че Владо е кметът на селото. Той скромно бе пропуснал да ни сподели този факт, но след като разбрахме, че той е натоварен с подобни задължения, никак не се изненадохме.

Владимир Гаджуров е човек, който държи на думата си. Взискателен е и не обича нещата да се правят през пръсти. Очите му излъчват достойнство. От друга страна, той е надарен с бомбастично чувство за хумор, което заразява и носи сълзи от смях в очите на хората, около него. Надарен е с богата култура и познания, както и с едно огромно, добро сърце. Това, с което най-силно впечатлява този човек е несвършващата енергия, която излъчва.

Тук е момента, в който със Зоуи Савиц искаме да кажем едно огромно БЛАГОДАРЯ на семейство Гаджурови.

Те бяха едни от многото прекрасни хора, които срещнахме по пътя, но някак си спечелиха специални частици от нашите сърца. 🙂

***

В Югово няма интернет. 

По тази причина се наложи да отидем до град Лъки, за да свършим някои неотложни задачи.

След като приключихме, тръгнахме обратно към Югово. По пътя между двете населени места, попаднахме на следната чешма с барбекю :

 

Снимка: Велизара Гаджева

 

От далече, тя изглеждаше красиво. Когато се доближихме обаче, видяхме, че има доста разпилени боклуци около нея.

За съжаление, у нас в България, все още има хора, които не са възпитали у себе си принципа да пазят това, което щедро им е предоставено от човеци, които са искали да направят нещо добро.

 

 

 

На същото място открихме и следното посладние, поставено там, от хората, които са построили кътчето на пътя:

Мъдростта се крие на най-неочакваните места. 

Апелирам всеки, който чете тези редове да помисли над това какъв пример би искал да дава на хората около себе си, на децата си. Ако вярвате, че примерът, който давате е добър, говорете за него, споделяйте го, провокирайте към действие.

Всяка промяна започва с първата крачка, колкото и малка да е тя.

 Искрено вярвам в това. А вие?

 

Снимка: Велизара Гаджева

***

Прибрахме се в Югово и денят продължи с пълни сили. 🙂

Тъй като селото е малко, мълвата, че в него има две непознати гостенки бързо се разчу. Поради тази причина, бяхме поканени на кафе у още едно приятно семейство, което се бе прибрало в Югово за лятото.

Малката Криси позира с родопска баница, която самата тя направи! <3

Уж щяхме да пием само по едно кафе, но масата пред нас съвсем “случайно” се отрупа с горещ качамак, родопска баница, а за капак – и с домашно приготвен сладолед!

Homemade ice-cream with a view. 😉

Отново ни накараха да се почувстваме като у дома, както и да забравим всички предрасъдъци за перфектна физическа форма, а вместо това – просто да се насладим на добрата храна, без угризения!

 

 

 

***

След като приключихме с гостуването и похапването, Владо ни пое в свои ръце и ни разведе из тайни кътчета в Югово.

Едно от тях бе Костницата.

Костницата ? Какво е това “Костница” ? 

 

Костницата в Югово.

Откровено казано, преди да попадна в Югово, не се бях сблъсквала с понятието “костница”. Подозирам, че тази дума е била спомената в някой учебник по история, но не я помня от ученическите си години.

Според Google, “костница” е: Постройка или помещение, в което се пазят кости на много хора, загинали в бой, при геноцид или в други особени случаи.

В конкретния случай, това, което аз разбрах от разказа на Владо е, че във въпросната костница са положени костите на жители от Югово, за чиито останки не е имало място в гробищата на селото.

 

 

 

***

След разходката до различни скривалища и параклиси из селото, дойде моментът да се подготвим да посрещнем бегачите от Persenk Ultra 160 km.

Ако кликнете на маркирания в синьо текст, ще попаднете на официалния сайт на събитието. Това, което впечатли мен, не бе само фактът, че хората тичат по планински маршури с дистанция 160 км. за 3 дни. В събитието участваха хора от цяла Европа – срещанах участици от Германия, Франция, Испания, както и от Англия. По-голямата част от маратонците бяха българи, което ме накара да се гордея за пореден път със страната ни. ♥

Persenk Ultra 160 km.

 

Възхищението ми към мъжете и жените, които участваха в маратона е безгранично. Догодина бих искала и аз да съм сред участиците. Мисълта да участвам в такова изпитание ме кара да настръхвам. 🙂

Едни от най-значимите битки, които водим, са често тези, които водим сами срещу себе си. 

Друго, което ме впечатли, бе фактът, че много съпруги, съпрузи или гаджета, чакаха половинките си на всеки един пункт за презареждане на силите.

Това бе чудесен пример, че винаги трябва да подкрепяме хората, които са ни ценни. Любовта не се изразява само чрез цветя и подаръци. 

 

 

 

***

Приключи още един ден, изпълнен с емоции и вълнения.

Със Зоуи се строполихме по креватите изтощени, но удовлетворени.

Къде щеше да ни отведе Ден 3 от нашето пътешествие? 

Следете “Mishmash by V.” и ще разберете! 🙂

***

Огромно БЛАГОДАРЯ на всички вас, които ми дадохте обратната си връзка след като се престраших да публикувам блога си публично.

Посланието, което желая да ви изпратя е: 

  • Бъдете смели и следвайте интуицията си!
  • Понякога рискувайте. Направете нещо необичайно, избягайте от ежедневието.
  • Живейте и обичайте живота! Всеки ден е подарък, хора! Използвайте го мъдро.
  • Бъдете добри и отворени към другите. Повярвайте ми, правилните хора ще го оценят!

2 Comments

  • Rifito

    Чудесна статия. Четейки тази статия за миг се почувствах като част от магията на Родопите. С нетърпение очаквам третата част.

    • Velizara Gadzheva

      Радвам се, че статията ти е допаднала. Следващата седмица ще има продъжление 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.